Как започна всичко?

Всеки има някаква история, била то дълга или кратка. И аз не съм изключение, затова ще спомена някои ключови моменти, които ме доведоха дотук.

Като всяко момиченце и аз мечтаех да съм актриса. Мечтаех да играя по сцени, да пътувам, да се превъплъщавам в различни образи. Връщайки се назад, винаги съм искала да се занимавам с творчество. Исках да тръгна по този път и да опозная тази креативност.

Ала нямах смелост.

За едно дете този път звучеше страшно. Да изложа себе си пред всички и да стана обект на хорското мнение изобщо не беше нещо, което ми допадаше. Като по-малка се влияех доста от това и намерих едно решение - актьорското майсторство може би не беше за мен, но дори и по друг начин креативността ми рано или късно щеше да излезе наяве.

Обожавам да чета от малка и въображението ми винаги си е било меко казано богато. Може би точно книгите развиха у мен тази креативност. В главата ми постоянно се въртяха идеи и един ден просто нахвърлих някои от тях, които не ми даваха мира, на парче хартия. Забравих за тях, но ето че след няколко дни отново си записах. След това още веднъж и още веднъж…

За една Коледа получих красив тефтер (мисля, че всички сме минали през фазата на колекциониране на тефтери и тетрадки). Типично в главата на едно единадесет-годишно дете в моята се въртеше само Дядо Коледа. И така седнах и написах първата си приказка - простичка история за две деца и елфите, които те трябва да спасят. Не беше нищо особено, но беше начало.

С времето продължих да пиша разни кратки истории, но днес за жалост повечето вече са изгубени. Участвах в литературни конкурси и печелих, но никой не знаеше. Като че ли не бях готова света да научи за тази моя страна. В последствие един ден в главата ми се зароди история, но този път вместо да посегна към тетрадка, взех лаптопа.

И усещането беше много различно.

Всички са писали на лаптоп - not a big deal, и всеки пак беше въодушевяващо. В главата ми тази история беше по-различна от останалите - беше много по-всеобхватна. Затова продължих да я пиша. В началото нямах идея какво се случваше, понятие нямах как да задържа интереса на читател за повече от страница. Но всеки ден в 19:00 сядах пред лаптопа, палех свещ и пишех поне по един час.

Нещата започваха да изглеждат обещаващо и после се сриваха, отново и отново. Няколко месеца по-късно най-накрая завърших историята. И спрях дотам. Не вярвах, че някога ще може да бъде истинска книга, че някога хората ще могат да се докоснат до нея.

Но двама много специални души ми казаха: “Защо не опиташ?”.

И останалото е история…

Какво следва?

Последните няколко години, макар и “зад кулисите”, не спирам да пиша. Всъщност, ако трябва да съм честна, ако има едно нещо, с което безапелационно искам да се занимавам на този свят, това е творчеството.

За мен то е едновременно неизвестно и малко плашещо и в същото време нещо, което ми носи успокоение.

Завбъдеще може да очаквате още много книги, част от тях вече са написани, други все още са в процес. Но докато любовта към литературата съществува, това приключение няма да има край.